Платон-най-великият и най-оригиналният представител на античноста и световната философска мисъл

Платон, който произхожда от бележит атински род, е роден около 427 г. пр. Хр. Като младеж се сближава с именития философ Сократ, който става негов приятел и учител.
Скоро след смъртта на Сократ Платон напуска Атина и през следващите десет-дванайсет години пътува по чужбина. Към 387 г. пр. Хр. се завръща в Атина, където основава школа — Академията, която работи повече от деветстотин години.
През останалите четирийсет години от живота си Платон се занимава в Атина предимно с философия — преподава и пише. Най-бележитият му ученик е Аристотел, който постъпва в Академията на седемнайсет години, когато Платон е на шейсет. Платон умира осемдесет годишен в 347 г. пр. Хр.
Платон е написал трийсет и шест съчинения, повечето на политически и нравствени теми, но има и произведения по въпроси на метафизиката и теологията. Очевидно не е възможно да обобщим съчиненията му в няколко изречения. Но с риск да опростим идеите му, ще се опитаме да резюмираме главните политически възгледи, изложени в най-прочутото Платоново произведение — „Републиката“, където са застъпени схващанията му за идеалното общество.
Най-добрата форма на управление, внушава Платон, е аристокрацията. Под това той разбира не наследствена аристокрация или монархия, а аристокрация по заслуги — с други думи, управление на най-свестните и най-мъдрите личности в държавата. Те трябва да се избират не чрез вота на гражданите, а чрез кооптация.
Платон е първият от големите философи и дълго време ще остане единственият, който застъпва идеята за пълно равенство между двата пола. За да се осигури равна възможност за всички, Платон предлага децата да се възпитават и обучават от държавата. Първо, те трябва да получат цялостна физическа подготовка, като не се пренебрегват музиката, математиката и други академични дисциплини. На няколко етапа те полагат обстойни изпити. Младежите с по-нисък успех се пренасочват към стопанската дейност на обществото, а отличилите се продължават да учат. Допълнителното обучение включва не само нормалните учебни дисциплини, но и философия, под което Платон разбира неговата метафизична доктрина за идеалните форми.На трийсет и пет години на младежите, показали убедително, че са овладели теоретичните принципи, им предстои още петнайсетгодишно обучение, което включва практическа работа. И само онези, които докажат, че са в състояние да използват наученото в житейската практика, могат да бъдат допуснати в класата на наставниците. Предпочитани са младежите, показали недвусмислено, че отделят живо внимание на общественото благополучие.Членството в класата на наставниците не бива да служи за примамка. Не се предполага те да бъдат богати. Допуска се само минимално количество лична собственост и нямат право на частни къщи. Те ще получават точно определена заплата (не много висока) и не могат да притежават нито злато, нито сребро. Не им е разрешено и да създават отделни семейства — те ще се хранят общо, съпругите и съпрузите също са общи. Наградата за тези философи-царе не е материалното богатство, а задоволството от това, че служат на обществото. Такива са накратко вижданията на Платон за идеалната република.