Лев Толстой

Фридрих Фрьобел

Фридрих Вилхелм Август Фрьобел е германски педагог, теоретик на предучилищното възпитание, последовател на Йохан Хайнрих Песталоци. През 1837 г. открива първото предучилищно учреждение, наречено през 1840 г. от него “детска градина”, разработва теория за работата в нея и методика за подготовка на възпитателки за децата. Изхожда от схващането, че за правилното възпитание на детето са необходими организирани занимания в средата на връстници. Педагогическата система на Фрьобел изиграва положителна роля в развитието на теорията и практиката на предучилищното възпитание. Автор е на “Възпитание на човека …”(1826),“Майчини и гальовни песни”(1844)и др.

Мария Монтесори

Мария Монтесори (1870-1952) е известно име в областта на педагогиката. Тя възпитава с помощта на своеобразни задачи и умело приемане на принципа за саморазвитие, т. е детето се занимава само. Тази практика влияе успешно на всички деца, дори тези, с които се е занимавала при постъпване в училище са умствено по-развити от останалите нормални деца.
-Възпитание по методите на Монтесори
Монтесори-педагогиката представлява един нов подход в разбирането за възпитанието и обучението на детето. За разлика от "класическите" педагогически системи, тази на италианската лекарка Мария Монтесори се съобразява с особеностите във възрастовото развитие на детето, неговите потребности във всеки един отделен етап и с това по какъв най-адекватен начин децата да бъдат обучавани така, че да учат с минимално усилие и с много радост.
Тя често обича да казва: "Аз обучавам децата, а те мен ме учат как да бъдат обучавани"
На базата на дългогодишни наблюдения и на изследвания в областта на развитието на детето, Монтесори разработва система от материали, които стават база за нова педагогична система.
Те предоставят на детето неповторимата възможност да се почувства личност, уважавана от възрастните и от връстниците си. Децата се развиват съобразно естествения си вътрешен план, като с помощта на гореспоменатите материали натрупва така необходимия му практически опит, който ги прави независими и самостоятелни.
Изучават се упражнения от ежедневието – как да пресипваме, как да боравим с лъжица, как да гладим, как да почистваме масата, пода и т. н. Тези основополагащи упражнения поставят основата за усъвършенстване на грубата и фината моторика, създават алгоритъма на прости логически операции.Следват материали за обучение на сетивата, при които чрез сетивния опит се усвояват редица абстрактни понятия – цветове, форми, големини, свойства и качества на предметите.На базата на натрупания вече от предходните две области опит започва обучението за писане и четене, както и по математика.
-Монтесори-терапия
Поради нагледния си и достъпен начин на представяне, Монтесори-педагогиката се оказва много подходяща за терапия на проблемни в развитието си деца.
С помощта на вече споменатите Монтесори-материали и на базата на основните постановки на обучението по метода Монтесори се провежда една съвсем нова по същността и целите си терапевтична форма – Монтесори-терапията.
Като такава тя възниква през 60-те години в Германия и вече 30 години в различни страни по света доказва своята функционалност.
В Монтесори-терапията увреденото дете се чувства сигурно и защитено, защото се намира в една обстановка, в която има строго установени правила, които винаги се спазват, както от детето, така и от възрастния. Децата имат право сами да избират материалите, с които ще работят, сами определят продължителността на заниманието си, както и партньорите си.
Поради факта, че Монтесори-материалите са адекватно съобразени с особеностите във възрастовото развитие на детето, те се оказват особено полезни и при работата с увредени деца. Основният принцип на тази терапия е "От хващане към схващане", а девизът и е "Помогни ми сам да го направя!"
Монтесори-терапията се прилага поединично и в групи.
От 1907 до средата на 1930 доктор Монтесори отдава всичката си енергия за развитието и възпитанието на децата в Европа и Северна Африка. Пътува до Индия и Шри Ланка до 1947 г., за да обучава учители по Монтесори-педагогиката и Монтесори-терапията.

Uniwersytet Wrocławski - Pedagogika

Валдорфската педагогика - видео

Валдорфската педагогика

Това е мотото на валдорфската педагогика. Нейният основател – Рудолф Щайнер е роден през 1861 г. в Австрия, доктор по философия, основател на антропософията, той създава първото училище с възпитание във валдорфската педагогика през 1919 г. в Щутгарт, Германия.
Този стил на обучение в нашето ежедневие се е превърнало в едно от най-бързо развиващите се по света – над 3500 детски градини, училища и институти в 83 държави по целия свят.
Основи на валдорфската педагогика
Обучението е интердисциплинарно, интегрира в себе си практически, артистични и интелектуални елементи и се хармонизира в естествения ритъм на ежедневието. Подчертава значението на въображението в обучението и развиване на мисленето, усещането за изкуство, развива цялостния човешки потенциал. Целта е възпитание на свободни, волеви и морално ангажирани личности, които следват собствената си съдба. За да могат да се справят в утрешния свят, хората трябва да са динамични, гъвкави, със самосъзнанието, че човек се учи цял живот.

Според Рудолф Щайнер развитието на всяко дете се развива в 7-годишни цикли.
През първия 7-годишен цикъл детето подражава и копира различни поведения на възрастните. Обучението се осъществява чрез добри примери за подражание при извършването на смислени и необходими дейности от живота и бита.

През втория 7-годишен цикъл детето има нужда от авторитета и близостта на възпитателя, да знае, че може да разчита на него. Много е важно авторитетът да не се гради на каквато и да е форма на принуда. Обучението е насочено към чувствата на детето, а науките се представят с наблюдение на познати природни явления.
През третия 7-годишен цикъл се развива вътрешният личностен живот – младият човек иска да изследва смисъла и целта на собствения си живот.

През четвъртия 7-годишен цикъл човек придобива пълнолетие и личностна зрялост.

Основните концепции, на които се базира валдорфската педагогика са:
- интелигентност, съпричастност и самоуважение;
- физическа виталност, добра форма и постоянство;
-духовна дълбочина, отдадена на уважението и отговорността към природата, към работата и към останалите човешки същества.
Всички деца се раждат с тези качества. Фокусът на валдорфската педагогика е да „събуди“ този техен потенциал.
Физическата виталност
Обучението обръща особено внимание на способността човек да може да съхрани и подсили ценните си качества като младежката енергия и виталност, дори в по-напреднала възраст. Да се изградят активни, гъвкави при всякакви условия и креативни личности, които могат да се самовъзстановяват и през целия си живот да са отворени за нови познания е една от основните цели на валдорфската педагогика.

Емоционална интелигентност
Чрез обучителната програма се насърчава т.нар. „емоционална интелигентност“ - чрез емоционални и познавателни практически занятия учениците усвояват способността да изразяват себе си чрез рисуване, театър, музика, занаяти, движение и писане. Валдорфската педагогика насърчава самоуважението, като признава, че едно дете притежава далеч повече заложби, отколкото може да демонстрира на даден изпит. Именно чрез развиването на самоуважението в едно дете, то става по-подготвено за най-важните изпити – тези, които ще се появят в живота след училище.

Креативно мислене
В допълнение към физическата виталност и добрата форма и към емоционалното здраве и гъвкавост, младите хора се нуждаят още от креативно мислене, за да могат ефективно да разрешават възникналите проблеми. Оригиналното мислене, ведно със съобразителността и въображението помагат изправянето пред предизвикателствата, които ни поднася животът. За тази цел валдорфската педагогика развива качествата упоритост, овладяване на импулсивността, гъвкаво мислене, събиране на информация със всичките сетива, слушане с разбиране и емпатия.
Валдофското училище
Задачата на валдорфската педагогика е обвързването на физическото с емоционалното, духовното и обучителното развитие. Учениците минават по 12-годишна програма (без повтаряне на години). Учебната програма е организирана спрямо духовните заложби и способности на децата, свързани са с практическо обучение, с емоционалното им обвързване с дисциплините, съучениците и учителите им и възпитава във всеки учтивост и отзивчивост. Така те се подготвят за успешната си реализация в живота. Обединението на деца с различни способности и заложби в една общност (клас) ги подготвя за реалния живот много по-добре, отколкото обучението чрез оценки на ученици със сходни интереси.
Какво предлага Валдофското училище? Съвместно обучение на момичета и момчета, 2 чужди езика и курс по изкуства от първата година, не се допуска повтаряне на учебната година. Стимулира взаимопомощта, като по-надарените ученици помагат на по-бавно обучаващите се. Учителите се стараят да направят часа по-интересен и завладяващ и да развият способностите на учениците сами да достигнат до същността на материята, а не да им предлагат готови формули за разрешаване на всеки проблем. Освен това взаимното разрешаване на проблеми от различно естество от хора с различни интелектуални и емоционални заложби е една добра подготовка за бъдещия професионален живот.
До четвъртата учебна година не се въвежда компютърно обучение, за да не се ограничават комуникативното и социално развитие на децата.
Валдофското училище не насажда определен мироглед на учениците си.

Със завършването си, учениците получават официален документ за завършено средно образование, като в него детайлно са описани както успехът в цифрово изражение, така и усилията, които е положил всеки, конкретните постижения и способности по всяка една дисциплина от всеки учител.
Учителите, преподаващи във Валдорфско училище преминават специален обучителен курс.

Валдорфската педагогика в България. От около 10 години това движение се развива и в България. Провеждат се обучителни семинари за учители с преподаватели от Германия и Холандия. Конкретни резултати:
1.По проект с подкрепата на Холандското посолство в София е създадена съботно-неделна игрова група и двумесечна целодневна лятна занималня за деца от 5 до 10 годишна възраст с прилагане принципите на валдорфската педагогика, в която работят 14 учителки и преминали общо около 70 деца.
2.През 2006 в гр. Стара Загора е създадена втора съботна валдорфска занималня.
3.През есента на 2007 г. в гр. София отвори врати частна детска градина: “Златно зрънце”, в която се прилага валдорфската педагогика.

Песталоци

Песталоци смята, че нещастията на народа са вследствие на невежеството на хората, поради което чрез подходящо образование на младото поколение може да се достигне всеобщо благоденствие.

Според него образованието трябва да разгърне способностите на главата, сърцето и ръката, за съзидателен труд и близост на човека с природата[3].

Възпитателната му програма е описана първо във „Вечерните часове на един самотник“ (Die Abendstunde eines Einsiedlers, 1780) и е придобива завършен вид в „Ленцбургската реч“ (1809).

През 1826 издава „Лебедова песен“ - заглавие, станало нарицателно.